Да се отклоняваме от Църквата и църковния живот заради това, че в Църквата има някои мерзавци, е все едно да изхвърлим цялата реколта, заради няколко гнили ябълки.
Дори грешният поп изрича истината на Евангелието,
а ние сме там не заради попа, а заради Истината Божия.

Естествено, че е по-добре, ако свещеникът е праведен, но дали е такъв трудно може да прецени умът неочистен от страсти.

Когато не ходим в храма поради това, че смятаме поповете за грешници, ние ги осъждаме. А кои сме ние, че да съдим? Кой ни е дал право да съдим другите, без да познаваме дори собствените си души??

По време на богослужение (литургия) всички в храма извършваме обща молитва.
А "където са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях."

Причината е, че след Съда Бог е отхвърлил всички църкви и нито една няма връзка с Бога. Благодатта е извън църквите. Ако искате Бог да Ви чеу не ходете на църква, а го молете на всяко друго място. Църквите днес са токсични, меко казано.

В моето село атеистичната пропаганда се е правила не от комунистите, я от попа – пияница, развратник и блажник.

Защото епископите и митрополитите бяха (и все още са(!)) вербувани от ДС. Така че всичко е било (и е) целенасочена борба срещу Бога.

Ние все пак трябва да вярваме на Бога, а не на попа, в крайна сметка. Защото Господ вижда желанието на сърцето.

Може би имаш право. Въпросът ми е: След кой Съд Бог е отхвърлил църквите?
Съдът над Него преди разпятието ли?