Джо Байдън - няма такова магаре, дори в българския парламент. Няма и не е имало. Нито пък Президент на България. Нито Министър председател. Нито Председател на Държавния съвет. Нито Гернерален Секретар на ЦК на БКП. Нито дори цар. 

Дори Симеон Сакс Кобургготски не беше чак такова магаре. И Бойко Борисов не беше. 

Как е възможно, откъде се появи - това е феномен? 

Нека се върнем назад във времето и да проследим развитието на тия събития! 

Да си спомним времената, в които изведнъж в България, като гръм от ясно небе започнаха да ни лелеят посткомунистически дитирамби за американската демокрация, за големите бели бащи във Вашингтон и да ни поучават с примери, за да ни научат, защото ние не знаехме, ние бяхме прости (въпреки, че средното ниво на образование в България беше по-високо от това в САЩ).
Говоря за времената, веднага след 89та година. До нея година, САЩ бяха държавата на злото в устата на българските политици. И с пълно основание, като се има предвид перманентната агресия на САЩ по целия свят. И изведнъж, о чудо – САЩ били много хуманна държава, много демократична. Ние искаме да станем като тях и съответно искаме да се научим, как в тая държава се избира Американският Президент. Наистина до ден днешен не успяхме да станем като САЩ. Което означава не само, че не сме президентска република, не само, че не сме богати като САЩ – това означава, че не успяхме да избомбиме нито една държава в света, за да защитим българските интереси на майната си. Дори на Луната не успяхме да стъпим в името на българските интереси. Не само че на Луната не успяхме да стъпим, но и българската космонавтика, изчезна напълно, въпреки че малка България беше водеща държава даже и в космонавтиката. Но това беше, преди САЩ да станат една много добра държава.

И така, да започна моята ретроспекция, моята реанимация на спомените в собствената ми глава. Един от първите поучителни анекдоти бе разказан от някой си някъде си в публичното пространство на България в началото на 90те. Мисля че беше в Парламента,и мисля, че беше във връзка с първите или най-много вторите президентски избори. Трябва да бяха изборите, в които Желю стана президент. Не ми се правят проверки в интернет за точния случай, няма и смисъл, защото много хора ще си спомнят и вероятно могат да ми припомнят и подробностите които ми се губят. И така, във връзка, с очерталия се въпрос, дали еди кой си е най-подходящият Президент на България, някакъв умник излезе и ни разказа, как същият въпрос бил се появил и преди самият Джон Кенеди да стане президент на САЩ. И тогава, от най-високата трибуна в САЩ, излязъл някой си и отговорил (цитирам по памет): „Да, в САЩ има много хора, които са по-кадърни да бъдат президенти на САЩ от Джон Кенеди. Но политическите процеси в САЩ са издигнали Джон Кенеди.”

По онова време, веднага след падането на комунизма, аз бях съгласен с такъв един отговор, още повече че и аз поддържах смяната на политическата система – но от самото начало все пак, исках демократична избирателна система, а тогава смятах че това на което му се вика „многопартийна система” е добро. Днес обаче, след доста години мислене и наблюдение на резултатите от посткомунистическата и изобщо западната система, смятам, че тоя отговор е софистически отговор. И бих желал да го опровергая, защото това е много лесно.
КАКВА Е ТАЯ СИСТЕМА НА ОБЩЕСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ, КОЯТО НЕ ИЗЛЪЧВА НА НАЙ-ВИСОКИЯ ОБЩЕСТВЕН ПОСТ НАЙ-КАДЪРНИТЕ В ОБЩЕСТВОТО?

Да, обърнете внимание! Софистическият отговор, защити идеята, че щом политическата система е излъчила не най-добрия – значи така и трябва да бъде. Въпреки, че подобни факти означават автоматически, че самата обществена система, която настъпва в България, и която ни превъзнасят за не нам си ква си (неземно красива), не струва. Защо ни бе да сменяме обществената система, която беше лоша с такава която също е лоша? Аргументът представлява кристален пример за авторитарно мислене
„В духовната област фашистката държава е авторитарна. Защото висш неин принцип в нейната свирепо централизирана бюрократична йерархия става авторитетът, вярата в неговата безусловна правота. Тя приема авторитета за върховен критерий на истината: не авторитетът зависи от истината, а обратно – истината зависи от авторитета.” Желю Желев, ФАШИЗМЪТ

На лъжата краката са къси – по-малко от 10 години след 89та, в САЩ дойде на власт Бил Клинтън. За него поголовно американците говореха, че тоя е идиот, но ще трябва да го изтърпят до края на мандата. Е – изтърпяха го до края на мандата, междувременно той избомби Юголславия, за да я демократизира. Ако за тоя период беше избомбил и САЩ, вероятно пак щяха да го изтърпят – е кво да правиш, демокрация.
А след него дойде още по-голям идиот, един сух алкохолик, сравняван с шимпанзе – Джордж Буш младши. Не стига че бе идиот, но изкара и два мандата. Не стига това, но и стана явно, че в САЩ изборите се печелят с фалшификация на изборния резултат. А пък още по времето на Кенеди, както и много преди това, стана ясно, че американският президент може да бъде отстранен, като бъде убит – при това публично, за назидание на всички бъдещи американски президенти.

Но ето, че Буш-младши си отиде, като преди това не пропусна да избомби Ирак. Ставаше въпрос за някакви епруветки, които станаха пословично смешни, както и за ракети, които така и не бяха намерени, след бомбардировките. Но стават и грешки – при президентите идиоти стават даже и идиотски грешки.

След него дойде Обама – поредна грешка на идиотската избирателна система на САЩ. Това че беше негър не говори в никой случай в полза на това, че е най-качествения човек в САЩ, защото негрите си имат расови особености. Т.напр. негрите имат черна кожа, която ги прави особено издръжливи на ултравиолетово лъчение. Негрите имат расово по-добри данни за бегачи спринтьори. А така също и за удавници – най-добрите удавници в света. Което е свързано с това, че бог едно е дал, но друго е взел – от негър плувец не става. А и президент на САЩ не става, защото са си по-тъпи от белите. Както и от жълтите. Американската избирателна система по времето на Обама ни демонстрира скандално нарушаване на американското законодателство, защото Обама не беше роден в САЩ. За капак, той получи Нобелова награда за мир още преди да е започнал да управлява. В последствие не се и прояви като миротворец, т.е. не наруши традицията на САЩ да агресира по целия свят.

И ето, че днес си отива един уникален идиот – Доналд Тръмп. Бил идиот - о, чудо! Така реве повече от половината демократически свят. Чудо или закономерност?

Но да се върнем сега и във времената преди 89та. Да се върнем в началото на 80-те, когато Роналд Рейгън стана президент на САЩ. Да се върнем във времената когато в България комунистическата пропаганда коментираше новия американски президент. Тогава ни разправяха, че това е един неупспял, един треторазряден холивудски артист. Тоя артист успя някак си, да наложи Перестройката, като излъга Горбачов. Как става цялостния номер, как западът превзе изтока, не е толкова лесно да се разбере. Но благодарение на Перестройката, САЩ и западът завзеха ресурсите на соцлагера и го превърнаха в колония. Резултатите от това в България цели тридесет години по-късно са плачевни, защото няма как хем да крадат от тебе, хем ти да си добре. Но пък тоя който краде от тебе е богат.
Виждайки че е богат, но не виждайки, че краде от тебе, ти му ръкопляскаш, ще ти се да станеш и ти като него. И искаш още по-горещо, да му бъдеш приятел. Но колкото повече му ставаш приятел, толкова повече той краде от тебе и ти няма как да станеш богат. И няма как да станеш като него, ако не започнеш някак си ти да крадеш от него, а не той от тебе. И хвалиш неговата система на обществена организация, вече толкова години. В България идат американски мисионери от Джуниър Ачивмент, под протекцията на българската васална държава те са инсталирани в средните училища, за да пробират и подготвят най-способните ученици да заработят веднага за икономиката на САЩ. След това иде КОВИД19, и ти започваш да ревеш като говедо, че не си бил имал лекари, сестри и дори санитари.
А през цялото това време американските президенти са все по-отявлени идиоти и това по всичко изглежда е закономерно и задълбочаващо се явление, а не някаква случайност. И не кой и да е а именно отиващия си комунизъм в България още в началото на 80те ни посочи с пръст треторазрядния актьор Роналд Рейгън.

С това едновремешно комунистическо твърдение, днес е съгласен целият демократически свят. Днес си отива Доналд Тръмп – безспорен идиот, назначен от Путин. Идва деменцията Байдън. За него не е сигурно колко време ще изкара, защото може всеки момент да умре. Закономерно явление е американските президенти да се израждат от мандат на мандат. Няма да има промяна в тая тенденция, защото това е системна особеност на световната полит-икономическа система, в която върховната власт до сега, все още е САЩ. Макар, че отдавна е ясно, че това геополитическо лидерство е свършено. Същината на системата, пораждаща и световното лидерство се нарича „пазарна икономика” и „демокрация” Но няма нито пазарна икономика в смисъла който идеологията налага, нито демокрация.

Върховната манифестация на това мое твърдение, е избирателната система на САЩ. Където било възможно, много хора да бъдат по-подходящи за президенти на САЩ от току-що заелия длъжността.

Доказателството на това мое твърдение е много лесно. Аз съм го правил стотици пъти. Откъдето и да подхванеш избирателната система и да я анализираш по начин, който привежда ясни и сигурни доказателства, стигаш до неизменния извод, че това няма как да бъде демокрация. А постоянните изцепки, на тия които защитават системата, сами по себе си са уникално доказателство за демагогщина и бюрократизъм. Т.напр. когато наскоро неколкократно се изцепиха разни хора, че американският президент бил много важен за целия свят, защото той управлявал и света. Е да, но е очевадно, че светът не гласува за американския президент. Добре че поне тая глупост светът все още не прави. Но изглежда са се натрупали вече сериозни основания, за да се признава публично тоя факт – хм, защото не ни съобщаваха, че американският президент е и президент на България в началото на 90те; нито пък ни съобщаваха, че американският президент ще бъде президент на България някой ден (без да сме гласували за него). И когато демагозите, защитници на САЩ ни съобщават за тая въпиюща световна диктатура, те я използват, за да изтъкнат, колко са красиви САЩ. Но колко да са красиви, след като след такива изцепки автоматически излиза, че живеем в световна диктатура и мракобесие?

Дори и да гласуваше светът за американски президент, това щеше да бъде не по-малка антидемокрация. Липсата на демокрация в САЩ е очевадна, само поради факта, че върховната власт е у американския президент, т.е. това според простата математика няма как да не е САМО ЕДИН ЧОВЕК. Преди повече от 200 години, когато САЩ са гласували за първия американски президент, населението на САЩ е било около 5 милиона, а американският президент, както и днес представлява САМО ЕДИН ЧОВЕК. При мандат от 4 години (ако не се лъжа толкова е бил мандатът и на първия президент), властта на американският президент преди повече от 200 години е била власт на един човек над 5 милиона човека за 4 години. Сегашният американски президент има власт над 60 пъти повече хора, за 4 години. Така че само в САЩ, властта на американският президент някак си е пораснала цели 60 пъти, само по тоя параметър. И ако американският президент се избираше от 7 милиарда, вместо от 300 милиона, това щеше да означава, че властта на американският световен президент е 23 х 60 пъти по-голяма от властта на първия американски президент.

Идваме до многократното мое твърдение, че съществува такъв параметър като МАКСИМАЛЕН ВЪЗМОЖЕН ДЕБИТ НА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА. Тоя дебит е равен на броя на работните места на най-високо йерархическо положение, умножен по максималния възможен брой за смяна на хората на тези работни места (колкото е по-малък мандатът, толкова повече смени могат да бъдат направени) за 40 години – средностатистическото време при което предполагам че е възможно човек да бъде депутат (между 30 и 70 годишна възраст). След което броят на електората се сравнява с въпросния максимален брой на хората които могат да бъдат депутати. Така се получава МАКСИМАЛНИЯТ ВЪЗМОЖЕН ДЕБИТ НА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА.

ДНЕШНИЯТ МАКСИМАЛЕН ВЪЗМОЖЕН ДЕБИТ НА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА САЩ Е ПО-МАЛЪК ОТ МАКСИМАЛНИЯ ВЪЗМОЖЕН ДЕБИТ ПРЕЗ ВЪРХОВНИТЕ РАБОТНИ МЕСТА НА АБСОЛЮТНАТА МОНАРХИЯ ФРАНЦИЯ ПРЕДИ ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ!

ОТ ТУКА АВТОМАТИЧЕСКИ СЛЕДВА, ЧЕ АКО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ ДЕМОКРАЦИЯ, ТРЯБВА ДА ЕЛИМИНИРАМЕ ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ РЕПУБЛИКИ ОТ ГРУПАТА НА ДЕМОКРАЦИИТЕ В ТЕОРИЯТА!

Следващата проста математическа операция която съм извършил е да докажа, че базовите избирателни райони трябва да бъдат достатъчно малки – мисля че числото трябва да бъде 100 човека. Дори и да го оспори някой, няма как да бъде по-малко от 50 и по-голямо от 200. Но една електория в САЩ е много по-голяма, което прави невъзможно кандидатирането на болшинството от американските граждани още на входа на избирателното състезание. За капак, различните електории представляват различен брой гласоподаватели, но са с равна тежест при гласуването за президент. В резултат на което редовно някой прави откритието, че за загубилия кандидат са гласували повече хора.

В края на избирателния процес имаме властовия център, от който зависи изборния резултат – избирателните комисии. Това е именно оня, за когото чичко Сталин е казал, че е най-важен, защото брои гласовете. Когато днес някой авторитарен идеолог ни убеждава, че нямало как тоя който брои гласовете да излъже, щото имало не знам си кви проверители, тоя просто лъже. Кви проверители е изобщо възможно да има – колко човек могат да преброят отново гласовете? Винаги ще бъдат малцинство, винаги могат да бъдат подкупени, винаги могат да бъдат заплашени, винаги са назначени от малцинството на власт и именно това че те са незначително малцинство спрямо огромния електорат ги поставя в това положение.
Как защитниците на „няма начин да бъдат фалшифицирани изборите в САЩ” ще обяснят многобройните и постоянни обвинения откъде ли не, че изборите в САЩ са фалшифицирани? Доналд Тръмп идиот ли е, та започва и той да твърди такива неща – досегашният президент на САЩ, продукт на същата система, която била добра, идиот ли е? И как изобщо е възможно да твърдят, че американската система не е абсолютно менте, при наличието на такъв очеваден фалшимент като различния брой гласоподаватели, представляващи всяка от електориите, които гласуват като да са равни при избора на президент?
А как ще ни обяснят и бетер комунистическия бисер, дето го поръсват като светена вода в публичното пространство, че американският президент бил президент не само на САЩ? Тука имаме една очевидна трансформация по същество на американския президент в световен диктатор. И това е нещо, което се заявява в прав текст от същите тия, които твърдят, че в САЩ фалшификацията на изборния резултат бил невъзможен, щото щатите били много демократични.
А през това време, за капак, от мандат на мандат, американският президент се превръща от идиот в магаре.