Отговор на Свети Спиридон 25 декември.

 

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

На 25 декември по нов стил (12-ти декември по стария стил) се празнува паметта на Светителя Спиридон Тримитунтски.

Сега се чуват такива мнения от хора властимащи, които сега учат в коя църква трябва да се ходи и как правилно да се празнуват празниците и в кои дни. Казват, че трябва да преминем на Грегорианския календар и в днешния ден (25 декември) да празнуваме Рождество Христово, както в Западна Европа. Освен това, някои казват, че Юлианския календар, който ползва Църквата, ни е останал като наследство от Имперска Русия, и затова ние трябвало от този календар да преминем на другия. Но работата е там, че Грегорианския календар, по който живее нашето гражданско общество, за разлика от църковното, е въведен през 1918 година в Русия не от някой друг, а от Ленин! Та излиза, че наш наставник е Ленин?! - за да минем на нов стил. Но даже в онези времена, когато е било гонение срещу Църквата и кървав терор, Църквата е останала на стария Юлиански календар. И не само нашата (руска) църква. Само преди няколко години от Грегорианския към стария Юлиански календар премина Полската Православна Църква. Дотогава бидейки на новия Грегориански календар. На стария Юлиански календар остават Сърбия и Грузия, Йерусалимската и Антиохийската църкви.

А защо брятя и сестри е толкова важно да останем на стария църковен Юлиански календар? И да празнуваме днес (25 декември) празника на Светителя Спиридон Тримитунтски, а не Рождество Христово? Ние, братя и сестви, знаем, че нашите православни празници често са съпровождани от Божии знамения, които говорят за истинността на нашата вяра и за правилността на празнуването на празниците от нас. Западните църкви, които живеят по Грегорианския календар, имат своя Пасхалия, но тя е различна – например при католиците и у нас Пасхата е по различно време. А православните църкви, даже и да са преминали към новия Грегориански стил и в църковния живот, но Пасхалията са оставили старата, по стария календар. И Румънската църква, и Българската, и Константинополската, и Александрийската. И други църкви, които сякаш живеят по новия Грегориански календар, но Пасхата оставят по стария. А защо? Ами нали Благодатния Огън слиза в Йерусалим, на гроба Господен, само в навечерието на Православната Пасха! Той никога не е слизал в навечерието на католическата грегорианска Пасха ! Но тогава, ако Пасхата оставяме по Юлианския календар, а останалите църковни празници и постове честваме и извършваме по новия стил, то се получава какво? Както знаете Пасхата не е дата – най-ранната Пасха бива на 4-ти април, а най-късната – на 8-ми май. Съответно от преместването на датата на Пасха, се измества и датата на празнуването на Света Троица. Седмица след Света Троица започва Петровия пост. И той бива, ако Пасхата е късна, много кратък – по-малко от две седмици. И ето, ако Пасхата празнуваме по Юлианския календар, а целия останал календар изместим с 13 дни, се получава, че Петровият пост въобще изчезва! Когато Пасхата е късна, случва се въобще изчезва Петровият пост.
Това – от една страна.

От друга страна, братя и сестри, ние знаем празника Кръщение – Богоявление Господне, когато се освещава водното естество. Новостилните църкви (като нашата Българската Православна Църква) отбелязват Кръщението на 6-ти януари, а ние (Руската Православна Църква) го отбелязваме на 19-ти януари по нов стил (а по Юлианския също се счита 6-ти януари, НО ПО ЮЛИАНСКИЯ КАЛЕНДАР). Защо Йерусалимската църква празнува Кръщението и държи стария църковен календар? Защото само на 19-ти януари (по Грегорианския календар), но 6-ти януари по Юлианския, само в този ден се случва Чудото на Йордан. Има такива думи на Давид – пророка и псалмопевеца, когато казва: „Море виде и побеже, Йордан возвратися вспять” („Морето видя и побягна; Иордан назад се върна.”, Пс.113-3) говорейки за това събитие, когато Господ се кръщава във водите на река Йордан.
И до ден днешен, когато Йерусалимския патриарх с цялото духовенство и хиляден народ излиза на мястото, където се е кръстил Господ Иисус Христос (то е недалеч от вливането на Йордан в Мъртво море), когато на това място се събират множество народ, и когато хвърлят кръста във водите на Йордан, се случва чудо – Йордан повдига вълна и течението се обръща наобратно – то започва да тече в другата посока, и вълната бива толкова силна и течението толкова бурно, че понякога притегля солената вода от Мъртво море в руслото на Йордан. И това става само по старостилния църковен календар! Затова Йерусалимската църква, която е трудно да се обвини в някакви имперски амбиции, до ден днешен... И не само това! На 19-ти август по нов стил (а 6-ти по Юлианския календар), без значение че на 6-ти август по Грегорианския календар празнуват новостилните църкви, но облакът на планина Тавор, на която е било Преображение Господне, слиза само според нашия старостилния календар 6 август по Юлианския – на 19-ти август по гражданския календар. Но не на 6-ти август по грегорианския, както празнуват новостилните църкви, каквато е и Българската! И облакът слиза над планината Тавор само веднъж в годината!! И множество народ се събира, за да види това чудо. Както когато облакът осенил Господа по време на Преображението, заедно с апостолите. А после те видели Неговата слава при Преображението. Та веднъж в годината, при абсолютно безветрие, при абсолютна сухота на климата, на върха на планината слиза облакът. Сега всички имате интернет, не гледайте безсмислени неща, а вземете и потърсете „Преображение Господне планина Тавор” – слизането на облака на тази планина.

Потърсете „Осветяването на водата на Кръщение Господне на Йордан” – даже видео има записано как се вдига вълната в реката, как хората се радват и възклицават от това чудо. Забележете – слизането на благодатния огън в навечерието на Православната Пасха, и чудото на Йордан и чудото на планина Тавор – всички са по Юлианския календар! По стария, който ние в Българската Православна Църква не ползваме, а трябва да върнем! И тези чудеса ни убеждават в това. А не изчисленията и споровете на астрономите – кой календар е по-добър. Или, още по-неубедителните доводи на тези, които казват „Ние ще празнуваме на 25 декември Рождество Христово, за да можем на Нова година без угризения на съвестта да ядем пържоли”. Не, братя и сестри, всичко трябва да бъде в своето време! И всичко трябва да бъде по Божиему! И ние, братя и сестри, в днешния ден (25 декември) отбелязваме паметта на Светителя Спиридон – защо засегнах този въпрос – Веднъж в един храм, където имало голяма почитаема икона на Светителя Спиридон Тримитунтски, решили да служат по нов стил. И когато хората се събрали в храма и свещеникът започнал служба Рождество Христово, вместо празника на Светителя Спиридон, изведнъж в обкова иконата на Светител Спиридон Тримитунтски започнала не просто да се движи, а да се удря о обкова, така, че хората, държейки иконата с ръце, завикали „Отче спрете службата! Спрете! Защото иначе иконата ще се разбие на части!” – такива силни удари били, даже в своя образ Светител Спиридон се възмутил. И на това има множество свидетели.

По стария стил живее и Света гора Атон. Където множество подвижници, старци, пустинници и монаси, в голямото си множество, не само на слово, но и като начин на живот и образ на мислене на тези старци се явява пример за подражание и за нашето поведение. И Света гора Атон празнува Рождество както празнуват в Русия – по стария стил – на 7-ми януари и също се придържат към Юлианския календар. Въпреки че е в състава на Константинополския патриархат, който е по новия стил! И даже Константинополския патриарх, когато ходи на Света гора служи литургии по стария стил!

Затова, братя и сестри, това, че днес средствата за масова информация ни убеждават в нещо и ни заставят да мислим както те мислят, но за това те трябва да са поне - като минимум - атонски старци, а като максимум - такива като Светителя Спиридон Тримитунтски или Николай Чудотворец. Защото ако политиците и говорителите от телевизията обладаваха такава святост, и способност да изцеляват болести, да възкресяват мъртви, те навярно биха били достойни да ги послушаме, защото чрез тях тогава би говорил сам Господ, ако по благодат Божия са достигнали това. Но аз се съмнявам, че сред говорителите в телевизията и политиците има хора равни на атонските старци и светите угодници Божии.

В свое време, на Първия Вселенски събор, когато се низвергвала ереста на Арий, защото Арий говорил за Христа, че е творение Божия, но не Бог, уничижавайки достойнството на Сина Божи, мнозина се изказвали – и бъдещия патриарх Константинополски Александър, тогава в сан презвитер, който присъствал на Събора, защото Константинополския патриарх Митрофан лежал на смъртен одър. И бъдещия Светител Атанасий Александрийски, който също в сан дякон присъствал на Събора. И Светител Николай Чудотворец, който се изказвал против Арий. Но на Арий помагали езическите философи. Това е през 4-ти век. Изкусни в споровете, някакви доводи, философстването. Философията и риториката са били на високо ниво в езическия свят. И особено един философ от Бейрит (сегашен Бейрут), от Антиохийската школа, много противодействал на отците на Събора, встъпвайки в прения и спорове. И ето, Светител Спиридон, присъствайки на Събора, със смирение молил светите отци „Може ли и аз да кажа слово?”. Но те му казвали, ти не си изкусен в словопренията, в красноречието и философията, за да не излезе някой позор. Но Светител Спиридон казал просто „Аз вярвам в Единия Бог Отец Вседържителя, създал небето и земята, вярвам и в Иисуса Христа Сина Божи, Който е Бог, и Който дошъл в този свят, роден от пречиста дева приел човешка плът, в тази плът пострадал и възкръснал от мъртвите, милосърдствайки и състрадавайки спасението на човешкия род, желаейки това спасение, Той ще дойде да съди живите и мъртвите, и царството Му няма да има край. И казал на философа „Ето аз така вярвам. А ти също ли така вярваш? Кажи ми – ти ме изслуша – кажи?” И философа стоял и мълчал. А после казал: Да и аз така вярвам! И своето поражение философа обърнал в радост. Защото поражението на неговото своемъдрие, се явило за него откриване на тайните Божии и православното Богословие. И той се радвал оттегляйки се при своите другари казвал: Когато другите се състезаваха с мен, те се състезаваха от човешкия разум, а когато започна да говори този епископ в неговите думи имаше сила Божия, на която аз със силата на моята човешка премъдрост не можех да се противя, но със сладост за своята душа се съгласих.

Освен това Светител Спиридон, както казава преданието, взел в ръката си плинта (тухла), и като я стиснал показал пред всички чудо – от тухлата изтекла вода, глината останала в ръката му, а нагоре излезъл пламък. И той казал на философа, виждаш ли, както в тази тухла са работели три вещества – глина, вода и огън – така и Троицата е в единство. И от това чудо още повече били поразени философите. Така в простота простият пастир на град Тримитунт, избран на епископската катедра, извършвал своето епископско служение, пазейки Божията правда. Извършвайки това служение с любов към Бога и ближния. А неговата любов – и до ден днешен, братя и сестри, тя охранява и правдата в църквата, тя и чудодейства, чрез светите му молитви пред Бога. И при Бога няма мъртви, при Бога всички са живи. Човек един път се ражда и никога не умира. И нетленните му мощи, и топлината на мощите му (мощите му и до днес са с температура 36,7°С !), и протритите му чехли (които всяка година сменят (!) заедно с облеклото му), и множеството чудесни помощи, които са се извършвали и до ден днешен се случват по неговите молитви (прочетете житието му), те братя и сестри говорят за това, че Светител Спиридон и до днес е с нас! Със своята Църква! С Църквата Христова, която е била и е! Амин.

 

 

Проповедь митрополита Арсения в день памяти свт. Спиридона Тримифунтского

© Свято-Успенская Святогорская Лавра, 2022

Целия свят лежи в лукавия казва Писанието. То никога не греши. Все едно Бог да сгреши някога...
Светската система на лукавия е подменила всичко. И не спира.
Един от призивите на вярата ни е да търсим Бога, а това означава и търсене на Истината във всичко. А Истината не идва наготово от телевизора, както се заблуждават мнозина.

Поздрави!!!